DGNEWS.EU

Историите и истериите с водата на Меричлери

Историите и истериите с водата на Меричлери
Aug 04
15:44 2014
Известната народна сентенция ”Вода газим, жадни ходим” най-лаконично изразява днешната ситуация в град Меричлери. Като видим водоноските, за които местни жители твърдят, че са от Балканската война, като видим немощни баби и дядовци да се редят на опашка, за да напълнят тубите с вода и после с ход на костенурки с първобитните си колички да ги откарат до домовете си, неволно си задаваме въпроса:”Какво става тук?”.
Картината прилича на военно положение, на последствия от терористичен акт, на епидемия. От всичко това има по нещо, само че не реално, а съчинено от манипулаторите на тези измъчени хора. Това става в първата четвърт на 21 век, става в селище на държава член на Европейския съюз, а не в пустинята Гоби…

Местните жители пълнят вода от водоноски четвърта година
Меричлери възниква като селище заради минералната вода. След битка за потушаване на въстание на даките в началото на първи век от новата ера римският император Септимий Север Партинак минава по древния път Друма с морните си легиони. Римските войни попадат на езеро. Ранените легионери промиват раните си и става чудо – раните им веднага зарастват. Императорът нарежда на това място да се изгради град с име Пизос. Този град е тотално унижожен през 1374 г. от ордите на Зенан паша. След победата на християнската армия при Черномен, предвождана от братята Вълкашин и Углеш, турците тръгват към столицата Велико Търново и унищожават всичко по пътя си. Град Пизос изчезва, но минералната вода остава.
Дали и как тя е ползвана, няма писмени свидетелства...И така до 1907 г., когато ценителят на минералните извори цар Фердинанд проявава интерес. Изпратени са проби в Лондон и експертите я оценят като най-силната по минерално съдържание в света. Материалният израз на тази оценка е златен медал и диплом. Доказателствата за златния медал днес са само снимките… Някой някога го е присвоил… След оценката на водата от англичаните се появяват и надеждите на местното население за построяването на лечебен център. Действително започва някакво строителство до абдикирането на цар Фердинанд. Остатъците от това строителство днес са собственост на частно лице, въпреки че са оценени като национален паметник на културата. Кой и как е продал този уникален обект, вероятно няма да се докаже. Защото според нашите закони колективната безотговорност е ненаказуема.
 
Дипломът от Лондон признал лечебните качества на меричлерската минерална вода
По времето на социалистическото строителство надеждите отново се появиха. Имаше санаториум, който въпреки скромната си материална база, привличаше пациенти от цял свят. Нуждаещите се хора се интересуваха не от лукса, а от лечебните свойства на природната даденост. Надеждите станаха още по-силни с построяването на басейна с минерална вода. Върхът на вярата бе един грандиозен проект за предстоящо строителство. И тогава се появиха пречките. Имало мини, те замърсявали въздуха, селището не било привлекателно… Водата наистина била много ценна, но трябвало да бъде преместена с водопровод до друго селище… И за най-простите беше ясно, че става въпрос за връзки, така тогава се наричаше лобирането. В ония времена на безпогрешност на партийната линия беше освиркан и изгонен първият секретар на Окръжния комитет на партията. Последваха наказания. Проектът не бе реализиран нито в Меричлери, нито в другото съседно селище.
И пак настъпи примирение – до избликването на другата вода, леко минерална, добра за пиене за разлика от варовитата „Бяла вода”. Копнежите отново се възродиха. С два вида минерална вода не може да не станем курортно селище, оптимистично се самонавиваха меричлерците. Дойде и „демокрацията”, а с тях и митовете са богати чуждестранни инвеститори. Тогава пък пречка беше неизяснената собственост на земята. Докато се изясни собствеността, неизвестни извършители събориха санаториума, цеха за изпаряването на вода и получаването на луга, вилата на Областната  администрация. Изчезна прочутата зъбна паста „Мери”, възпята от известен съветски поет. Това разрушение е равно на разрушението на ордите на Зенан паша, но виновни нямаше, няма и сигурно няма да има. Надеждите отново умряха. И пак се появиха в лицето на инвеститори, които се представяха като водещи в Европа…Първите им крачки бяха повече от оптимистични…,но внезапно фирмата се разцепи на две и спря да прави крачки…
В замяна на това пък се появи пясъчна кариера. След нея тръгна слухът, че повишила съдържанието на арсена и в силно минералната, и в слабо минералната вода. Създаде се инициативен комитет за прекарване на водопровод от кв. Черноконево. Минаха не повече и две години и се създаде друг инициативен комитет за изграждане на станция, която да пречиства водата от арсена, появил се вследствие на взривните дейности на пясъчната кариера. Горките хорица отново се разбунтуваха и от вълнение не забелязаха, че членовете на първия и втория комитет са почти едни и същи… Как си промениха мнението и защо го промениха? Няма кой да ти каже или по-точно да си признае. Върхът на агресивната простотия на манипулаторите бе твърдението, че пиенето на водата /слабо минералната/ е причина за епидемия от левкемия!!!!
Всяка истерия се появява преди изборите. Сега пак идват избори и е ред на нови истерии, които да доведат до някакви решения на манипулирания проблем с водата на Меричлери. Говори се, че решението няма да бъде в полза на населението. След това истерията отново ще отмине и ще настъпи затишие… Написах тези редове обаче за хората, които четат историята и взимат поука от нея. Меричлери е възникнало като селище /град Пизос/ заради водата и ще изчезне като селище, когато го лишат от водата. Впрочем то вече изчезва.

2 Коментара

Още новини

Снимка на деня

Анкета

Кои са най-наболелите проблеми в община Димитровград, според Вас?