DGNEWS.EU

Проф. Ивайло Христов: Личности като Левски са рядкост

Проф. Ивайло Христов: Личности като Левски са рядкост
Mar 04
16:34 2019

Проф. Христов, през седмицата представихте книгата си за публичния образ на Васил Левски в Димитровград. Кое Ви подтикна към това изследване, базирано на исторически факти?

Темата за Васил Левски си остава най-големия интелектуален дебат в обществото ни повече от век. Всеки, който се докосвал до нея, се е сблъсквал с две препятствия. Първото е, че от самия Левски има много малко останало документално наследство. В неговия пълен вид е издадено под редакцията на проф. Николай Генчев за първи път през 1973 г. по повод 100-годишнината от гибелта му. На практика от него имаме 176-178 документа, и тази оскъдица пречи на всеки изследовател. Доста често публицисти и писатели или ги тълкуват по нов начин, или влагат различни спекулации. Не случайно колегите историци се оплакват от липса на нови документи и извори за допълнителни изследвания.

Второто препятствие е, че за Левски е писано много и е много трудно да намериш своя нова оригинална точка. Аз избрах да направя свой оригинален ракурс и да видя как се формира представа за него в различните епохи, как стои тази взаимовръзка между реалността и мита за Левски. Книгата ми разглежда публичният му образ в три епохи - бурзоазната, социализма и след 1989 г. Тя съдържа и ценни архивни снимки.

В каква степен противоречивите оценки за Левски, които сте описал в книгата си, провокира обществения дебат?

Документите, които са достигнали до нас от хора познавали Левски, също са изключително малко. Повечето са вторични и третични разкази въз основа на които се създават много легенди - някои са близки до истината, но други са недостоверни. Макар Левски да е най-известния българин, неговото житие крие много големи загадки. Като се започне от това кое го провокира да стане монах, после да се размонаши, след това взаимоотношенията с Любен Каравелов и българския революционен комитет в Букурещ, които не са гладки. И до ден днешен нямаме обстойно изследване за връзката на Левски с Димитър Общи – една фатална личност не само за него, а за разгрома и за кризата на цялата революционна организация през 1972 г. И разбира се, стигнем до големия въпрос – как е възможно един толкова опитен революционер да попадне в ръцете на османската власт при положение, че той е знаел, че в Ловеч му готвят капан и е можел да изпрати друг да вземе архива. Най-голямата загадка обаче, неразгадана и до ден днешен е - какъв човек е бил той. Защото революционери като него има много, но личности като Левски са космически рядкост.

Има ли нещо, което Ви смути при изследвания по темата?

Смущават ме опитите в последните години да се дегероизира и деидеализира Левски, както и доста неуместните твърдения за ролята на Русия и по конкретно на граф Игнатиев в процеса срещу Левски, че едва ли не че той е жертва на руската дипломация. Тези неща са по скоро плод на политическо злободневие, отскоро да почиват на реални исторически факти. Вярно е, че в този момент Русия не е подкрепяла неговата визия за освобождението на България. Левски е новатор, който вижда Освобождението като едно всенародно дело, което ще намери израз във всеобщо въстание. Всички други, или го разглеждат като авантюра, подобно на Априлското въстание, целящо да пробуди общественото мнение в Европа и да предизвика евентуална намеса, или като резултат от външна намеса, било от страна на Русия или Сърбия.

Левски създава най-голямата на Балканите конспиративна всенародна масова революционна организация, върху която да се гради освобождението на страната. Тази идея е новаторска. Един Гарибалди не достига до нея. Другото интересно, е че неговите идейни възгледи за веротърпимост, толерантност и републиканизъм, които са актуални и днес, по онова време са звучали като от друга планета. Обществото не е било подготвено за тези идеи. По това време републики в света са били САЩ и Швейцария. Левски говори за равни права, малко след като САЩ отменя робството, а Русия - крепостното право.

Вредно ли е да се прекалява с героизацията на Левски и идеята да се обяви за светец?

В книгата си съм отделил специална част за това. Не случайно църквата никога не се е съгласявала. Левски се размонашва и това няма как да стане. Но аз мисля, че от това той не губи, защото колкото е по земен и по близо до хората е Левски, толкова повече неговото сияние и ореол ще бъдат по големи. Той е бил от малкото революционери реалист. Всички други малко или много са се увличали, къде искрено, къде конюнктурно. Той не случайно дава години за подготовка на въстанието. Знаел е колко трудно се събират пари, без които няма как да се организира въстание, защото най-малко е необходимо оръжие. Бил е убеден, че от богатите българи трудно ще вземе пари, защото голяма част от заможните българи не са подкрепяли идеите му. Независимо че се размонашва, той води монашески живот не само в интимната сфера, но и във всекидневието си поведение - скромен и себеовладян. Известно е, че не е употребявал алкохол или тютюн. Води живот на границата на аскетизма. На мен ми са доста странни тези публикации на журналистката Светослава Рудолф в книгата „Жените в живота на Левски”, които са въз основа на легенди и предания. В историческата литература има само един известен документ, в който Левски си поял коня някъде в Тетевенския балкан и една мома, която си перяла чергите му казала: „Юначе ела да се поведем, ела да се полюбиме”. Той обаче обръща коня и си тръгва. Неговата любов е България и той действително се обрича на тази любов. Само тя е могла да го държи буден и да обуславя неговата енергия и воля. Както е известно като войник във Втора легия той заболява, направена му е операция, при която едва оцелява. Тази рана остава отворена, незарастваща и кървяща и с нея той е минавал проходите зиме и лете.

Идеалите му ли го правят толкова извисен и почитан?   

Идеалите на Левски за съжаление не се сбъдват в Третата българска държава. Ние ставаме република чак 1946 година. Идеалите на Левски не са идеали на днешното съвремие. Те не бяха идеали и на социализма, въпреки опита идеите му да се вкарат в социалистическата матрица, и да се докаже едва ли не, че идеите на Левски са идеи на социализма. В книгата си Николай Генчев „Левски, революцията и бъдещия свят”, която излиза през 1973 година и има второ издание през 1987 г. В нея той обосновава идеята за Левски като десидентски символ, като алтернатива на властимащите по онова време. За съжаление той е алтернатива и на днешните, независимо че неговия портрет стои във всички държавни институции.

Любопитно е, че Левски е знаме на всички партии и политически системи от Освобождението до днес - и от леви, и от десни, и от либерали и от консерватори – което не се среща при никой друг. Ботев е приеман от левицата, но отношението към него от църквата и десницита е  резервирано. Стамболов е строител на съвременна България за едни, но за други е злодей. Левски единствен е припознат за свой от всички.

През различните епохи представите за Левски са различни. Българският народ избира Левски да бъде на върха на неговия исторически, героичен и национален пантеон по няколко причини. Защото идеалите на Левски за свободна и независима държава, са идеали на поколения българи откакто съществува българска държава. Второ, той е образец на политически лидер и до ден днешен. Трето, той е хармонично завършена личност и в биографията му няма нещо черно, тъмно, задкулисно. Зад всички останали наши революционери стоят някакви въпросителни. Неговата морална монолитност е привличала и ще продължава да привлича. Той е първия български революционер, за който се пише биография, за който възниква идеята да се издигне паметник, за който се организира общонародно честване – в Диарбекир през 1875 г. Звездата на Левски изгрява бързо и с времето тя ще грее по ярко.

В книгата си засягате и темата за предателството, въпреки че има спорове предаден ли е въобще?

Предателството му е като пъзел. Ако подредиш фактите по определен начин се получава, че поп Кръстьо е предателя, по друг обаче – излиза, че той е невинен. Нищо не можем да кажем, докато няма нови разкрития в цариградските архиви. Дай боже, това да се случи. Досега не е заради нежеланието преди на османските власти, сега на турските държавници, да дадат достъп. Защото ако за нас Левски е герой, за тях той е държавен престъпник. Но да се твърди, че предателството е наша българска черта е не вярно и една тенденциозна измислица.

Проф. Ивайло Христов е роден на 25 април 1970 г. Горна Оряховица. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Започва научната си дейност в Института па литература към БАН, където през 2009 г. става старши научен сътрудник ІІ степен. През 2011 г. е избран за доцент по „История на журналистиката” и „Народопсихология” в УНСС, а през 2014 г. му е присъдена научната степен „доктор на науките”. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. 

0 Коментара

Още новини

Снимка на деня

Анкета

Къде ще почивате през лятото?