DGNEWS.EU

Отчисления оскъпяват двойно разходите за смет, боклукът излиза „златен” през 2020 г.

Отчисления оскъпяват двойно разходите за смет, боклукът излиза „златен” през 2020 г.
Nov 23
11:12 2017

Нормативно наложени отчисления, които трябва да стимулират депонирането на по-малко отпадъци, оскъпяват почти двойно разходите по обезвреждане на боклука на общините. Този факт остана встрани от иначе шумно коментирания нов начин за формиране на таксата на принципа "замърсителят плаща", който ще се въвежда след местните избори през 2019 г. Промяната която подкрепят управляващи, синдикати и бизнес, трябва да спре плащането на „втори имотен данък”, каквато сега се явява такса смет с формирането й на база данъчна оценка на имотите. Прогнозите, че тя ще доведе до по висока такса смет за гражданите и ще намали тази за фирмите, даде „хляб” за множество популистки изказвания по темата за боклука. Сериозен дебат за отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) обаче се отбягва. Вероятно съзнателно.

В момента общините плащат хиляди левове месечно отчисления за обезвреждане на боклука, които събират чрез такса смет от населението. Средствата обаче не се разходват ежемесечно за чистотата, а стоят в банкови сметки като резерв, който може да се разходва само за определен тип дейности и то под условия, указани в Наредба №7 от 19.12.2013 г. Тя предвижда до три години отчисленията по чл. 64 да нараснат драстично. Ако през 2011 г. размерът им бе 3 лв./тон (съгласно чл.71е от стария ЗУО- б.а.), а с приемането на наредбата 15 лв. на тон, то през настоящата общините плащат по 40 лв. на тон. За догодина размерът е определен на 45 лв./т, а за 2019-а на 57 лв./т. През 2020 година, когато се очаква въвеждането на принципа "замърсителят плаща", са заложени убийствените 95 лв. на тон.

В момента община Димитровград, която няма депо на своя територия, а обезврежда битовите отпадъци в Регионалния център за третиране на неопасни битови отпадъци (РЦТНО) до село Гарваново, извършва месечно три вида плащания за тон боклук. Първото е по приемането на боклука в центъра и последвалата му обработка като депониране, сепариране, компостиране на зелена маса и др. Второто е обезпечение по чл. 60 от ЗУО за покриване на бъдещи дейности по закриване и следексплоатационни грижи на депото. А третото са отчисления по чл. 64 от ЗУО, които трябва да стимулират генерирането на по-малко отпадъци и да насърчат тяхното рециклиране и оползотворяване. Тъй като РЦТНО е на територия на Община Хасково, средствата се превеждат на нея, а тя спазвайки законодателството внася събраните обезпечения и отчисления по банкови сметки на РИОСВ.

Наше проучване показа, че през месец септември 2017 г. Община Димитровград е платила за приемане на боклука 48 122 лв. без ДДС. Сумата е формирана на база тон депониран отпадък, калкулирана по съответни цени за различни дейности – сепариране, смилане и транспорт на „зелен” отпадък за компост; транспортиране до инсталация за изгаряне и депониране на останалите отпадъци. Приблизително толкова е и размера на внесените отчисления по чл. 64 - 44 291 лв. Отделно тя е платила и 3355 лв. обезпечения. А като прибавим и ДДС-то върху тези суми, само за септември сметката за обезвреждане на отпадъците набъбва над 105 000 лв. Грубите сметки показват, че през 2020 г. толкова ще е размера само на дължимите отчисления, и то при положение че се депонират същите количества смет.

С това обаче разходите по боклука не свършват. Месечно общината превежда по договора си за сметосъбиране и сметоизвозване около между 110-115 хил. лв. Отделно администрацията плаща годишно по 37 220 лв. за мониторнг на депото по изискванията на комплексното разрешително за неговата работа. А като прибавим и други разходи, които не се покриват с такса смет, като озеленяване например, месечните й харачове надхвърлят четвърт милион лева. Въпреки стряскащите цифри Димитровград е сред малкото общини, които в последните години успяват да удържат непроменена такса смет за населението. В момента тя е между 4,5 и 5,5 промила в зависимост от населеното място, а годишно постъпленията от нея са около 3 млн. лв. Нещо повече местната власт дори съумя да понижи промилите за бизнеса от 14 на 8. С нарастването на отчисленията по бл. 64 обаче, тази щадяща данъкоплатеца политика, е на път да се промени. Причината е, че колкото и да се лавира, плануването им повече от двойно покачване, няма как да не се отрази. 

Справка в сайта на РИОСВ-Хасково показва, че към 1 юли 2017 г. Община Димитровград има събрани в банка обезпечения и отчисления в размер на 916 405 лв., от които 802 621,65 лв. само отчисления по чл. 64. Сумите са се трупали в последните 6 години, като първото им плащане е било през 2011 г. Законът позволява средствата да се харчат за изграждане на нови съоръжения за третиране на битови и строителни отпадъци и последващите им разходи. По тази линия в близко бъдеще община Димитровград няма да ползва набраната сума, тъй като не планира строителство на инсталации за третиране на отпадъци, а приетия наскоро Общ устройствен план изключва на нейна територия да се изгражда депо за битови отпадъци. Така разходването на отчисленията се свежда само до закупуване на съдове за разделно събиране на отпадъци; на транспортни средства и подемна техника; за осигуряване на собствен принос при финансиране на проекти за управление на отпадъците от публични източници; за екокампании сред обществеността и за дейности от програмата си за управление на отпадъците.

Преди години община Димитровград използва отчисления, за да плати 600 000 лв. за изграждането на Регионалния център за третиране на неопасни отпадъци в Гарваново. Средствата са собствен принос към проекта на стойност 28,4 млн. лева, финансиран по ОП „Околна среда”. Доколко нормативните ограничения за разходване на отчисленията са неадекватни пролича тази година, когато тя не получи разрешение да ползва от спестените средства за плащането на финансови корекции по същия този проект, наложени от управляващия орган на същата тази програма. Спънка се оказа действащото законодателството. Така администрацията бе принудена да покрие своята част от финансовите корекции по проекта в размер на 460 000 лв. с кредит от фонд „Флаг”. Тоест да извади свежи пари, докато в същото време нейни средства, събирани от отчисленията отлежават в банка.

Заложеният от законодателите прогресивен ръст на отчисленията по чл.64 ще доведе до рязко увеличение на такса смет. Експерти от години предупреждават, че размерът им е неадекватен за българските реалности, а формирането му спорно, защото не почива на реални разходи.  Опасенията са, че вече е достигнат прага на социална поносимост и след три години данъкоплатци и общини ще изпаднат в невъзможност да плащат. В средите е под въпрос и дали тези отчисленията въобще изпълняват основния си замисъл - да накарат жителите в една община да генерират по-малко отпадъци като събират разделно?  

0 Коментара

Още новини

Снимка на деня

Анкета

Какви промени в Конституцията на България смятате, че са необходими?